„НЯМА НИКОЙ” („НЕТ НИКОГО”)
Миряна Иванова Башева (1947-2020 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Татьяна Бек
Миряна Башева
НЯМА НИКОЙ
Няма никой.
Фатално късно е.
Пълен мрак
се въздига в стобор.
Глухо вие небето,
разкъсано
от поредния си
аборт.
Няма никой.
И нямам си двойник –
черен,
подъл
и неизлечим.
По-спокойни
от пулс на покойник
ний с балкона
самотни стърчим –
извисени
по стар глупав навик,
горди,
каменни,
с никаква цел.
С нас е само
един смахнат навлек
с медицинското име –
„сърце”.
Няма никой.
Фатално късно е.
А градът
ми се прави, че спи.
С остри лакти
в небето се блъскат
побеснели
звездни тълпи.
Няма никой!
Отиде си – Оня...
Кой го гонеше?
Може би – аз?...
И сърцето
рита в агония,
сякаш гони мухите
Пегас.
Няма никой.
Сред толкова българи –
то е факт
за позор и срам,
то е диво,
неистово дълго –
все го чакам
да свърне насам!
Няма, няма...
Обидно и тъпо.
Като кукиш
стърча над света.
Глухо лае сърцето,
настъпено
от студената
лунна пета.
Миряна Башева
НЕТ НИКОГО (перевод с болгарского языка на русский язык: Татьяна Бек)
Нет никого.
Фатально поздно.
Тьма окружила,
как забор.
А небо –
глухо и бесхозно –
оплакивает
свой аборт!
Нет никого.
Двойник – уволен.
(Он черен,
подл,
неизлечим.)
Как пульс покойника,
спокоен
балкон:
сообщники – торчим
так сиротливо,
так устало –
в гордыне каменной
своей,
а с нами
только приставала,
иль „сердце”
(лексикон врачей).
Нет никого.
Фатально поздно.
Не спит,
а лишь прикрыл
глаза
наш город –
и толпою звездной
прут, озверевши, небеса!
Нет никого.
Дрожу от боли я,
прогнав ЕГО
в недобрый час…
И сердце мается (агония),
как мух
сгоняющий Пегас.
Нет никого
(что – срам и только,
когда полно
болгар вокруг)…
Как одичало,
страстно,
долго
я жду, что ОН
вернется вдруг!
Но нет и нет.
Торчу постыло,
как кукиш –
на миру одна.
И сердце лает:
придавила
беднягу
пяткою луна.